Резюме: Настоящата статия е насочена към ресурсите на педагогическото консултиране, през психоаналитичната парадигма, за постигане благополучието на децата и семействата, изправени пред трудностите на отглеждане и възпитание. Представеният модел включва основни същностни характеристики на консултирането, очертавайки компонентите на реализирането му на национално равнище. Дефинирана е ключовата роля на социалния работник, който в сложната система на социални услуги може да бъде както посредник, така и консултант. Акценти са поставени и върху семейството, семейната динамика, разбирането на детето, връзката със специалистите.