Резюме. Настоящата статия анализира ролята на клиничната социална работа в грижата за хора, живеещи с ХИВ, в контекста на интегрираната и пациент-центрирана здравна грижа. Изследването е мотивирано от разминаването между международните стандарти и българската практика, където тя остава слабо институционализирана. Методологично са съчетани преглед на литература, концептуален анализ и множествено изследване на случаи от практиката на CheckPoint София. Резултатите показват, че клиничната социална работа има ключова стабилизираща и интегрираща функция от диагностициране до придържане към лечение. Тя допринася за намаляване на психосоциалния дистрес, преодоляване на бариери и подобряване на задържането в грижа. Интервенции като водене на случаи, навигация и кризисна подкрепа са съществени за ефективността на лечението. Ключови думи: клинична социална работа; ХИВ; интегрирана грижа; пациентска навигация; управление на случаи; психосоциална подкрепа; придържане към лечение