Резюме: В периода от началото на 60-те до средата на 70-те години на ХХ век, когато все повече се открояват кризисните социално-икономически явления, породени от икономическата и дългова криза, в която България изпада, грижата за подрастващото поколение и неговия социален статус в социалистическото общество претърпява съществени трансформации и изменения. Коренната промяна, която настъпва във всички сфери на общественото и социално развитие на страната, поставя пред системата все по-значимите въпроси, свързани с грижите за младежите, бъдещата им реализация и тяхното социално включване като равноправна част от социалистическото общество. Пътищата за постигането на подобна социална политика се реализира чрез определени законодателно-рестриктивни инициативи и механизми, които се прилагат както по отношение грижата за младите хора, така също и за тяхната социална защита и превръщането им в обект на особено внимание от страна на държавата. В настоящата статия ще бъдат откроени само основните аспекти, свързани с процесите по преобразуването, преходът и формирането на държавна политика и стратегия по отношение на младежите, които не учат и не работят, с оглед социалната промяна, която социалистическото общество претърпява през посочения период.
Ключови думи: младежи, образование, подготовка, работа, заетост, социална защита, политика, стратегия, социализъм