Резюме: Изследването обобщава оценки на степента на преживяване на самота и удовлетвореността от качеството на живота в извадка от индивидуални случаи на лица в напреднала и старческа възраст – потребители на социални услуги. Анализът показва значителна обратнопропорционална взаимовръзка между самотата и свързаните с удовлетвореността променливи. Изследването стига до заключението, че в геронтологичната социална работа са по-значими интервенциите за подкрепа на качеството на контактите и задълбочаването на близостта във връзките, отколкото дейностите за тяхното разширяване, разнообразяване и нарастване в количествен аспект. Използваните изследователски инструменти могат да бъдат приложени в практическата социална работа за изготвяне на диференцирана оценка на степента на удовлетвореността по области на живота и социалното функциониране. По този начин в индивидуалните оценки става възможно да се разграничат зоните на стабилност и удовлетвореност от тези, в които има незадоволеност на нуждите, дефицит и дисфункция. 
Ключови думи: самота, удовлетвореност от живота, напреднала и старческа възраст, потребители на социални услуги